Бъдещето според Volvo = Аз, роботът

Volvo вече откачиха! В последното видео, което обявиха в интернедите, става ясно, че на хората във Volvo им е толкова скучно да карат автомобилите си, че искат да работят докато пътуват за работа.

Аз виждам няколко проблема с така наречения полуавтономен автовлак. За да се внедри в ежедневието всички трябва да живеят на магистралата, да работят на едно и също място и да тръгват по едно и също време. Малко прекалено ми се струват тези утопични представи лишени от всякаква нотка на индивидуализъм. Явно според Volvo в бъдеще всички ще имаме iPad и ще сме скучни до безобразие. Това ще подобри трафика и безопасността и ще ни направи безлични машини, които лесно се препрограмират с пускането на нови подобни продукти на пазара.

Хората не са роботи! Колкото и да ми се иска. Те са способни на емоции и логично мислене (като изключим по-голямата част от жените, влюбените и тези с IQ под 80) които никоя машина не може да пресъздаде. Хората не карат бързо, защото бързат, а защото им е генетично вродено да поемат рискове и отчасти, защото процеса е съпроводен от разни вещества, които те карат да изпитваш удоволствие. Ако въвеждането на подобни технологии ще подобри сигурността, то ще е за сметка на отдалечаването ни от животните и приближаването ни до машините. Все още сме далеч от реалност, в която „андроидите сънуват електронни овце“ така че правете продукти за хора а не за роботи.

Аз имам друго предложение. Направете колите приятни за каране и няма да се отегчавате докато карате. Или за всички, които ги мързи да карат ще препоръчам изобретението обществен транспорт.

П.П.: Забележете последната количка в кратката анимация в началото. Представя се нова революционна технология – слушане на музика по време на каране. Нечувано!

 

Бирата била за миене

Преди малко бях потресен от една реклама на продукти за коса с бира. Като цяло рекламите на козметика се нареждат на второ място по идиотщина след тези на перилни препарати, но в случая не това е важното. В рекламата се твърди че шампоаните съдържат „истинска бира“, както и екстракти от хмел, ечемик и т.н. , които подхранвали косата по естесвен начин.

Само ми е любопитно как мирише въпросният шампоан. Ако ухае на бира, хмел и бирена мая, абсолютно ме печелят като предан клиент. Наздраве!

Къде е WALL-E?

Намерете WALL-E (най-симпатичния робот в киноиндустрията) на този сборен портрет на Ричард Саргент! По-забавното обаче е, че докато го търсите виждате роботи, които сте виждали и преди това. Някои можете да назовете други… не, но все пак ви изглеждат познати.

Аз идентифицирах 29. А вие? По-лесните (ако не си вманиачен хахо като мен) са T-101 от „Terminator“, R2-D2, C-3PO и един от малоумните дроиди в „Star Wars“, Sentinel от „The Matrix“, Johnny 5 от „Short Circuit“, Sonny от „I robot“ и т.н. По-интерсните за мен са котка и мишка от един епизод на „Том и Джери“ в космоса, логото на „Android“ и това на продуцентска компания „Bad robot“.

Промяната не идва с времето

Наскоро открих забутана да прашасва по рафтовете една книжчица на Радой Ралин, а именно „Епиграмки в рамки“. На мен заглавието нищо не ми говореше, но в друго време съм израсъл. Зачетох се и я прочетох. И се замислих как времето минава, но някои неща си остават същите. За повече от 20 години на този прословут преход така и не стигнахме до там, накъдето бяхме тръгнали. Проблемите на комунизма ни мъчат дори и във времето на „демокрация“. Сатирата обаче не е това, което беше или по-скоро е била. Ще си позволя да цитирам две от епигрмите, които харесах, но не се ограничавайте с това ами ги прочетете всичките ако ви попаднат отнякъде.

УМЪДРЯВАНЕ

Хабих си здравето за идиотите
и стигнах извода логически:
Блазя им само на роботите –
извършват всичко механически.

ХАРМОНИЯ

Ужким техниката съкращава
вред работната ръка.
Бюрокрацията отмъщава
с клатещи крака.

Не са особено политически обвързани. По-скоро отразяват гледната ми точка на инженер към заобикалящата ни действителност.

Music in my head „December 2011″

Музиката, от която не можах да се отърва през последния месец на 2011 г.

I love acoustic covers!

Dub Step (или както и да се казва този жанр) не ми е по вкуса в повечето случаи, но това си заслужава. Парчето е „We Can Make The World Stop“ на The Glitch Mob.

I love acoustic covers! (again)

Search engine terms бисери

Отдавна мислех да го публикувам това, но днес след последната изцепка вече не мога да се сдържа. Search engine terms това са думите въвеждани в търсачките, резултатите от които са довели до моя симпатичен блог. Ще преглътна погрешните имена на модели автомобили с изключение на една определена марка. Цифрата отдясно показва колко случая на идиотия е имало.


Кой, какво, къде, защо и кога? Как очакваш търсене с такава ключова дума въобще да доведе до някакъв резултат било то и неудовлетворителен?


Именно тая изцепка ме накара да публикувам това. Възхищавам се и съм очарован от смелостта на толкова глупави хора да използват интернет и компютърни технологии. Дерзайте!


Кой търси снимки на грозни хора? Аз търся единствено красиви и секси хора…


Това дори не знам как да го коментирам.


Не знам как тези ключови думи са довели точно до моя блог обаче ме развесели.


Ах ти, извратеняко!

Musik November 2011

Ето няколко интересни предложения:

Супергрупата Chickenfoot не блести особено като се има предвид състава, но това парче просто ми напълни душата.

Датска група. Един приятел ми ги препоръча.

Саундтракът на последната игра Need for Speed  е пълен с хубава музика

When I grow up I want to be a stormtrooper

RuRoc са нек’ви скиори и бордисти, на които не им харесвали каските и маските, които съществуват и решили да направят първата в света интегрирана система от каска, очила и маска. Джаджата е затворена така че да не ти фука отникъде и изглежда много добре. Прилича на странна смесица между каските на Guy-Manuel de Homem-Christo, Stig, Master Chief и Stormtrooper, което е яко. Не знам каква им е била идеята с маркетинга, но определено е проработила, тъй като повечето отбори от фомула 1 имат точно такива каски за механиците в бокса. Цените са от 192 евро.

Д-р Христо Стоичков и проф. Джеръми Кларксън

От два дни в българските медии се рее една доста тъпа новина. Пловдивският университет удостоил Стоичков с почетно звание „доктор хонорис кауза“ следователно никумо неизвестният преди това социолог и преподавател доцент Цветозар Томов напуска преподавателската си длъжност в същия университет и го канят по телевизии и сутрешни блокове. „Видният“ социолог казва: „Срам ме е да работя повече в този университет“ и въпреки че не отрича заслугите на Стоичков за българския футбол не вижда с какво е допринесъл за развитието на академичната среда.

Това ми напомни за една статия на Джеръми Кларксън от книгата му „And another thing“ озаглавена „Nuts and dolts of an eco-boycott“. Като цяло книгата е събрани статии от колонката на автора в Sunday Times и като цяло е доста интересна и забавна. Случката която предизвиква възмущение у Джеръми е следната: Технологичния факултет на университета Брукс във Оксфорд искат да наградят Джеръми Кларксън със почетна степен за защита на каузата на инженерството. Дотук добре. Предложението обаче намира опозиция в лицето на различни обществени дейци, които твърдят че Кларксън е твърде против екологичното за да бъде одостоен с такава степен.

Както знаем на острова се мисли доста повече за екология отколкото у нас. Точно затова се изненадвам че има хора там които мислят че един единствен човек, при това телевизионен водещ,  може да бъде толкова неекосъобразен и да доведе до нещо дори и с незначително подобие на екокатастрофа. Най големите замърсители са производствата, хората имат нужда от производство, за да просперират, а производството има нужда от хора като инженерите за да го правят по-екологично. И НЕ! човечеството няма да се върне към пещерите за да може да живее природосъобразно. Технилогиите колкото и да са мръсни и гадни помагат на хората.

Най-мразя да ми се говори за екологични енергийни източници. Такива няма. Вятърните турбини, за да произвеждат достатъчно количество енергия трябва да заемат хиляди хектари площ… така се променя пейзажа а заедно със него и околната среда. Една екосистема в която до онзи ден е била хабитат на весели лисици и лалугери днес се превръща в строителна площадка а от утре в поле от вятърни генератори, които ако са от мощните (каквито трябват за произвеждане на ток за повече от едно домакинство) са шумни, така че лисиците и лалугерите не могат да се върнат да живеят там. Същото е положението и с фотоволтаичните системи. В този случай обаче към уравнението прибавяме освен площта и материалите които освен скъпи са и трудни и мръсни за производство. Моето лично мнени е за енергопроизводството е че от атомната електроцентрала по-екологична няма.

Джеръми Кларксън е един от големите мислители на 21-ви век. Според мен. Повечето от вас го познават като водещ на едно световноизвестно телевизионно предаване за автомобили. Истината е, че страстаа му към колите се е превърнала в негова работа. Но преди всичко той е журналист. Не ,че уважавам журналистите (тъй като моето мнение е, че в България свестните журналисти се броят на пръстите на едната ръка а  за световен мащаб мнение нямам) но журналист е по-добре отколкото телевизионен водещ. Почетното звание вече му е връчено и е за принос в каузата на техниката. Това, че е недостатъчно екологично настроен няма нищо общо със званието и не бива да се превръща в повод за съмнение че не заслужава подобно признание. Тук се връщаме на темата Стоичков. Стоичков няма да стане преподавател и няма да допринесе нищо за акдемичната действителност. А това че бил неук е най-глупавия довод, който може да се измисли. Ректора на ПУ много добре се защити с примера Бекембауер. А освен него сигурно куп футбулисти имат подобни степени (мързи ме да проверявам). Това, което Христо Стоичков е направил, е допринесло за българския спорт и много деца да тръгнат по стъпките на спортисти като него. Това е принос за каузата на спорта и затова Стоичков заслужава тази почетна степен.

Ще си позволя да цитирам думите на Кларксън: „Honorary degrees were first introduced about 600 years ago and are still the highest honour that a university can bestow. They are designed for the great and the good, thinkers, men of vision, women of principle. And Alan Titchmarsh.“

П.П.:Ще добавя и че Джеръми Кларксън има подобна почетна степен и от Университета Брюнел, в който толкова исках да уча, но с такса от 11 000 паунда на година (преди да увеличат студентските такси във Великобритания) ентусиазмът ми бързо бързо се изпари.