От два дни в българските медии се рее една доста тъпа новина. Пловдивският университет удостоил Стоичков с почетно звание „доктор хонорис кауза“ следователно никумо неизвестният преди това социолог и преподавател доцент Цветозар Томов напуска преподавателската си длъжност в същия университет и го канят по телевизии и сутрешни блокове. „Видният“ социолог казва: „Срам ме е да работя повече в този университет“ и въпреки че не отрича заслугите на Стоичков за българския футбол не вижда с какво е допринесъл за развитието на академичната среда.
Това ми напомни за една статия на Джеръми Кларксън от книгата му „And another thing“ озаглавена „Nuts and dolts of an eco-boycott“. Като цяло книгата е събрани статии от колонката на автора в Sunday Times и като цяло е доста интересна и забавна. Случката която предизвиква възмущение у Джеръми е следната: Технологичния факултет на университета Брукс във Оксфорд искат да наградят Джеръми Кларксън със почетна степен за защита на каузата на инженерството. Дотук добре. Предложението обаче намира опозиция в лицето на различни обществени дейци, които твърдят че Кларксън е твърде против екологичното за да бъде одостоен с такава степен.
Както знаем на острова се мисли доста повече за екология отколкото у нас. Точно затова се изненадвам че има хора там които мислят че един единствен човек, при това телевизионен водещ, може да бъде толкова неекосъобразен и да доведе до нещо дори и с незначително подобие на екокатастрофа. Най големите замърсители са производствата, хората имат нужда от производство, за да просперират, а производството има нужда от хора като инженерите за да го правят по-екологично. И НЕ! човечеството няма да се върне към пещерите за да може да живее природосъобразно. Технилогиите колкото и да са мръсни и гадни помагат на хората.
Най-мразя да ми се говори за екологични енергийни източници. Такива няма. Вятърните турбини, за да произвеждат достатъчно количество енергия трябва да заемат хиляди хектари площ… така се променя пейзажа а заедно със него и околната среда. Една екосистема в която до онзи ден е била хабитат на весели лисици и лалугери днес се превръща в строителна площадка а от утре в поле от вятърни генератори, които ако са от мощните (каквито трябват за произвеждане на ток за повече от едно домакинство) са шумни, така че лисиците и лалугерите не могат да се върнат да живеят там. Същото е положението и с фотоволтаичните системи. В този случай обаче към уравнението прибавяме освен площта и материалите които освен скъпи са и трудни и мръсни за производство. Моето лично мнени е за енергопроизводството е че от атомната електроцентрала по-екологична няма.
Джеръми Кларксън е един от големите мислители на 21-ви век. Според мен. Повечето от вас го познават като водещ на едно световноизвестно телевизионно предаване за автомобили. Истината е, че страстаа му към колите се е превърнала в негова работа. Но преди всичко той е журналист. Не ,че уважавам журналистите (тъй като моето мнение е, че в България свестните журналисти се броят на пръстите на едната ръка а за световен мащаб мнение нямам) но журналист е по-добре отколкото телевизионен водещ. Почетното звание вече му е връчено и е за принос в каузата на техниката. Това, че е недостатъчно екологично настроен няма нищо общо със званието и не бива да се превръща в повод за съмнение че не заслужава подобно признание. Тук се връщаме на темата Стоичков. Стоичков няма да стане преподавател и няма да допринесе нищо за акдемичната действителност. А това че бил неук е най-глупавия довод, който може да се измисли. Ректора на ПУ много добре се защити с примера Бекембауер. А освен него сигурно куп футбулисти имат подобни степени (мързи ме да проверявам). Това, което Христо Стоичков е направил, е допринесло за българския спорт и много деца да тръгнат по стъпките на спортисти като него. Това е принос за каузата на спорта и затова Стоичков заслужава тази почетна степен.
Ще си позволя да цитирам думите на Кларксън: „Honorary degrees were first introduced about 600 years ago and are still the highest honour that a university can bestow. They are designed for the great and the good, thinkers, men of vision, women of principle. And Alan Titchmarsh.“
П.П.:Ще добавя и че Джеръми Кларксън има подобна почетна степен и от Университета Брюнел, в който толкова исках да уча, но с такса от 11 000 паунда на година (преди да увеличат студентските такси във Великобритания) ентусиазмът ми бързо бързо се изпари.
