Четиримата редовни читатели на блога може би вече се досещат, че всеки месец предлагам на вниманието им разни парчета, на които си струва да се обърне внимание. Ето ги предложенията този месец.
Edguy – The Piper Never Dies
Priestess – Lay Down
Rival Sons – Memphis Sun
Volvo вече откачиха! В последното видео, което обявиха в интернедите, става ясно, че на хората във Volvo им е толкова скучно да карат автомобилите си, че искат да работят докато пътуват за работа.
Аз виждам няколко проблема с така наречения полуавтономен автовлак. За да се внедри в ежедневието всички трябва да живеят на магистралата, да работят на едно и също място и да тръгват по едно и също време. Малко прекалено ми се струват тези утопични представи лишени от всякаква нотка на индивидуализъм. Явно според Volvo в бъдеще всички ще имаме iPad и ще сме скучни до безобразие. Това ще подобри трафика и безопасността и ще ни направи безлични машини, които лесно се препрограмират с пускането на нови подобни продукти на пазара.
Хората не са роботи! Колкото и да ми се иска. Те са способни на емоции и логично мислене (като изключим по-голямата част от жените, влюбените и тези с IQ под 80) които никоя машина не може да пресъздаде. Хората не карат бързо, защото бързат, а защото им е генетично вродено да поемат рискове и отчасти, защото процеса е съпроводен от разни вещества, които те карат да изпитваш удоволствие. Ако въвеждането на подобни технологии ще подобри сигурността, то ще е за сметка на отдалечаването ни от животните и приближаването ни до машините. Все още сме далеч от реалност, в която “андроидите сънуват електронни овце” така че правете продукти за хора а не за роботи.
Аз имам друго предложение. Направете колите приятни за каране и няма да се отегчавате докато карате. Или за всички, които ги мързи да карат ще препоръчам изобретението обществен транспорт.
П.П.: Забележете последната количка в кратката анимация в началото. Представя се нова революционна технология – слушане на музика по време на каране. Нечувано!
Преди малко бях потресен от една реклама на продукти за коса с бира. Като цяло рекламите на козметика се нареждат на второ място по идиотщина след тези на перилни препарати, но в случая не това е важното. В рекламата се твърди че шампоаните съдържат “истинска бира”, както и екстракти от хмел, ечемик и т.н. , които подхранвали косата по естесвен начин.
Само ми е любопитно как мирише въпросният шампоан. Ако ухае на бира, хмел и бирена мая, абсолютно ме печелят като предан клиент. Наздраве!
Намерете WALL-E (най-симпатичния робот в киноиндустрията) на този сборен портрет на Ричард Саргент! По-забавното обаче е, че докато го търсите виждате роботи, които сте виждали и преди това. Някои можете да назовете други… не, но все пак ви изглеждат познати.
Аз идентифицирах 29. А вие? По-лесните (ако не си вманиачен хахо като мен) са T-101 от “Terminator”, R2-D2, C-3PO и един от малоумните дроиди в “Star Wars”, Sentinel от “The Matrix”, Johnny 5 от “Short Circuit”, Sonny от “I robot” и т.н. По-интерсните за мен са котка и мишка от един епизод на “Том и Джери” в космоса, логото на “Android” и това на продуцентска компания “Bad robot”.
Наскоро открих забутана да прашасва по рафтовете една книжчица на Радой Ралин, а именно “Епиграмки в рамки”. На мен заглавието нищо не ми говореше, но в друго време съм израсъл. Зачетох се и я прочетох. И се замислих как времето минава, но някои неща си остават същите. За повече от 20 години на този прословут преход така и не стигнахме до там, накъдето бяхме тръгнали. Проблемите на комунизма ни мъчат дори и във времето на “демокрация”. Сатирата обаче не е това, което беше или по-скоро е била. Ще си позволя да цитирам две от епигрмите, които харесах, но не се ограничавайте с това ами ги прочетете всичките ако ви попаднат отнякъде.
Не са особено политически обвързани. По-скоро отразяват гледната ми точка на инженер към заобикалящата ни действителност.
Музиката, от която не можах да се отърва през последния месец на 2011 г.
I love acoustic covers!
Dub Step (или както и да се казва този жанр) не ми е по вкуса в повечето случаи, но това си заслужава. Парчето е “We Can Make The World Stop” на The Glitch Mob.
I love acoustic covers! (again)
