Наскоро открих забутана да прашасва по рафтовете една книжчица на Радой Ралин, а именно “Епиграмки в рамки”. На мен заглавието нищо не ми говореше, но в друго време съм израсъл. Зачетох се и я прочетох. И се замислих как времето минава, но някои неща си остават същите. За повече от 20 години на този прословут преход така и не стигнахме до там, накъдето бяхме тръгнали. Проблемите на комунизма ни мъчат дори и във времето на “демокрация”. Сатирата обаче не е това, което беше или по-скоро е била. Ще си позволя да цитирам две от епигрмите, които харесах, но не се ограничавайте с това ами ги прочетете всичките ако ви попаднат отнякъде.
УМЪДРЯВАНЕ
Хабих си здравето за идиотите и стигнах извода логически: Блазя им само на роботите – извършват всичко механически.ХАРМОНИЯ
Ужким техниката съкращава вред работната ръка. Бюрокрацията отмъщава с клатещи крака.Не са особено политически обвързани. По-скоро отразяват гледната ми точка на инженер към заобикалящата ни действителност.
