Когато видиш, че човек учещ право пише думата “изпит” със “с” или бъдещ инженер пише същата дума с “д” в края, започваш да се питаш какво става с българското образование. Не съм абсолютно грамотен, но имам представа от основните граматически и правописни правила. Леки проблеми със запетаите, О/у и знаци като “:” и “–” ме отдалечават от безгрешното писане. Но мисля, че моят проблем е доста по-малък от този на хора, които не знаят, че дума “очител” в българския език няма.Не знам дали проблема е в образованието или интернетите.Много хора обвиняват системата, правителството, телевизията, компютърните игри, демокрацията и какво ли още не. Истината е много по-различна. Никога не търсим грешки у себе си, защото е по-удобно някой друг да е виновен. Но дори и да обвиняваме другите, в повечето случаи не правим нищо, за да променим нещо.
Скоро гледах един репортаж в сутрешния блок на БиТиВи за някаква Благоевградска учителка пред пенсия, която набила двама-трима калпазани. Причината за боя беше, че гаменчетата я псували. Не уточниха псувните, но съм сигурен, че са били доста цветущи като знам какви са днешните четвъртокласници. Та цялата тая работа била заснета с телефон тип “с камера” и качена на някой от сайтовете за видео-споделяне. И от там тръгнал скандал, че тази учителка системно биела ученици. Не съм бил ученик толкова отдавна и въпреки това мисля, че по мое време, колкото и лоши ученици да е имало, никой не си е позволявал да псува учител дори в по-горен клас. Въпросното пишлеме от репортажа бил известен с не особено добро поведение и имал последно предупреждение за преместване в друго училище. Моето мнение е, че учителката е била права да го ступа, а като вземем факта, че родителите не са подали жалба, можем да съдим, че и тяхното мнение е такова. Та в този репортаж излъчиха интервю с директора на въпросното училище. Зададоха му въпроса какво не е наред в българското образование и защо случаи като този зачестяват. Мнението на директора беше, че цялата работа идва от домашното възпитание и според мен е точно така.
Майка ми е начална учителка и в момента учениците и са във втори клас. Преди това е имала още два класа, след които за кратко преподаваше по Английски език, Музика и каквото дойде, защото нямаше достатъчно деца за сформирането на паралелки. Нещата, които тя ми разказва никак не са хубави. Истината е, че проблем с домашното възпитание няма… то направо отсъства. Защо мисля така ли? Най пресния случай: Майката на един второкласник прекарва цял следобед в кафенето пред училището на сина си (най-вероятно защото е безработна). Синът и през това време ходи на занималня. Какво пречи на тази жена да прибере детето си от училище, да го нахрани, да му помогне да си напише домашните и да си научи уроците и въобще да бъде майка? Или е мързел съчетан с пълна липса на майчин инстинкт или е нещо друго, което образно казано ще нарека “цигания”. Ще си кажете: Да, но детето е на занималня. Истината е, че в занималнята не е много възпитателно. Там има един учител на повече от 20 ученика и всичките тези ученици имат различни домашни. Физически за онзи клет учител е невъзможно да се занимае с всяко дете и да му обърне такова внимание, каквото би му обърнал самият родител. Няма нищо по-трудно и отговорно от това да създадеш един малък човек и да го възпиташ така, че да стане добър голям човек, но нима трябва да се отказваме, защото е трудно.
Заключението е, че проблем с образованието няма. Поне не такъв, който досега да не е имало. Преди време имаше спор дали програмата по литература е съобразена с възрастта и зрелостта на учениците. Може и да е било основателно, но явно учениците са се справили. Сега излиза, че системата не може да се справи с учениците. Проблем има с възпитанието през така наречените “първи 7 години” и с ценностите на българите като цяло, но тава е друга тема, за която не ми се пише сега.
