It’s ON!

Ще започна с това, че харесвам добре направени и интелигентни реклами. Рекламният пазар се е превърнал в бизнес за милиарди от доста време насам (ако не сте гледали Mad Men, направете го) и въпреки че не е точно ясно дали рекламите оказват влияние върху крайното решение на потребителя компаниите инвестират безумно много средства в това да покажат продукта си в добра светлина. Има купища реклами, които просто карат нещо в мен да потрепне.

Една от най-добрите реклами е да покажеш, че си по-добър от конкурента. Често много съперници (Coca-Cola vs. PEPSI, Microsoft vs. Apple, Audi vs. BMW и т.н.) достигат до своеобразен диалог чрез реклами. За публиката (потребителите) това се превръща в спектакъл а за рекламистите в златна мина. Има случаи, в които други марки се включват в диалога и става меле. А мелето забавлява тълпата от римско време.

От известно време Jaguar май само си търсят белята като се заяждат, с когото им падне. Ето за какво говоря:

Забвана реклама на Mercedes-Benz

Jaguar обаче се възползват и…

Maserati изскачат изневиделица и пускат реклама на полувремето на най-гледания мач в САЩ – Super Bowl

Jaguar обаче пак си търсят боя

И вече си го получават от Mercedes

M-B_answers

Следващият ход на Jaguar е пасивен но отново ме впечатлява

jaguar_fuck_the_meeting

Сега чакаме да видим дали Maserati ще си отмъстят и дали ще се включи някой друг в разгорещилата се рекламна  битка.

Problem solving

Винаги съм мислел, че детският мозък работи по изключителен начин, но след като гледах това съм твърдо убеден, че ако искаме да си решим проблема… трябва да попитаме децата. Децата са оптимисти по природа и им липсва тази неувереност, която има при възрастните. Neil deGrasse Tyson е може би най-известният астрофизик в света и дори и той може да научи нещо от това 9-годишно хлапе с клипборда. Изумен съм как детето подхожда с нови и нови идеи към проблема, когато му казват, че предишната е невъзможна или несигурна. Faith in humanity… restored.

 

How to look high on TV?

Тия момчета сигурно могат да напишат книга на тая тема. Все пак трябва да черпят вдъхновение отнякъде. Това е втората датска група, която ми допада откакто пребивавам тук. Разбира се… не броя Aqua.

It’s classified

Отдавна думата „политика“ се е превърнала в мръсна дума. Едва ли някога ще харесам някой политик толкова, колкото харесвам Обама. Не знам дали си е заслужил нобеловата награда, но със сигурност внася свеж полъх в иначе скучноватите среди на политиката.

Още от Обама тук и тук

Findings of the month

Отдавна не съм пускал музика, защото не съм попадал на нищо ново и интересно. Този месец обаче започнах да ползвам Spotify и тук там излизат неща, които не съм слушал и ми харесват.

И една класика за доброто старо време, когато MTV беше най-яката телевизия.

П.П.: Важното е да има нинджи!

Thriller!!!

gravity-imax-poster

Снощи гледах „Гравитация“ на Алфонсо Куарон. Отдавна не съм гледал филм с такъв интерес. Не отделих поглед от екрана нито за миг. Най-реалистичната интерпретация на космоса, която съществува. Интересното е, че сюжетната линия е много проста, героите не са толкова емблематични, но въпреки всичко филма те държи в напрежение през цялото време.

Сюжета се върти около Синдрома на Кеслер (още познат като ефект на Кеслер), според който обектите в ниска орбита около Земята са толкова много, че съществува реална опасност от сблъсък. В резултат на което отломките помитат всичко по пътя си подобно на лавина. В най-лошия случай последствията от това са, че изследването на космоса и дори изстрелването на сателит стават невъзможни за поколения напред. Но при евентуален инцидент не си мислете, че живота ви няма да се промени. Забравете за фейсбук и сателитна телевизия. Неща, които взимате за даденост вече няма да са същите. Прогнозата за времето, колкото и да е неточна, ще стане доста по-неточна. Навигация, трансокеанска комуникация,  и много други неща ще се върнат в 60-те години на 20-ти век.

Но да поговорим за филма. Препоръчвам, ако не сте го гледали още, да намерите някое забутано кино с 3D, където все още го прожектират. Няма да съжалявате. Сандра Бълок и Джордж Клуни си вършат доста добре работата. Героите им не са дълбоки и не се привързвате към тях. Симпатизирате им, но до голяма степен единственото нещо, което ви интересува е какво е следващото нещо, което ще се случи.  Други герои във филма няма, но и няма нужда от тях. Историята е за оцеляване в космоса, когато нещата се объркат. Не е трудна за проследяване и е праволинейна отвсякъде. Но това не я прави скучна. Космоса е най-враждебната среда за човека и оцеляването там няма нищо общо с Беар Грилс. Докато гледате си давате сметка защо толкова момичета и момчета искат да станат астронавти и защо толкова малко успяват… Трудно е!

Кинематографията, ефектите и звука са просто изключителни. Началната сцена макар и до голяма степен CGI e 13 минути и е направена на един дубъл. По нататък е изпълнено с подобни дълги дубли, което говори както за качесвата на Сандра Бълок така и за тези на Алфонсо Куарон. Технологично филма също е новаторски. Използван е нов начин на заснемане на виртуална безтегловност. Нещо като центрофугите, на които сте виждали да въртят астронавтите, но обградено от камери и LED екрани. Ако знете какво е жироскоп, представете си, че сте в центъра и ви въртят нагоре надолу, а вие трябва да играете роля през това време. Това граничи с подвизите на „братя“ Уашовски и Джеймс Камерън съответно в Матрицата и Бездната.

Отдавна имах нужда от такъв филм… сериозен но забавляващ… истински трилър.

Мъка!

893013_596961720365355_448297086_o

снимка: Стефан Стефанов

Не е лесно да гледаш как в страната ти цари пълен хаос, когато си далеч. Чувството за безпомощност преобладава върху всичко, което правиш. Колкото повече новини чета, толкова повече си задавам въпроса „Струва ли си да се връщам изобщо?“. Искам да се върна. Искам да помогна нещо да се подобри. Но в момента се чувствам толкова обезсърчен, че ми е по-лесно изобщо да не мисля за това. Но въпреки това много мислих. И по-надолу ще Ви кажа точно какво измислих. Може и да не е много ясно формулирано и да не използвам сложни думички, но това е защото не разбирам от политика и не се стремя да възхитя никой със знания или ораторски умения. Не искам да убеждавам никого да мисли като мен. Искам просто да си кажа мнението.

Тъй като, не съм писал досега по темата ще започна с нещо, което се случи преди 10 дни. Относно окупирането на университета имаше много дискусии… Правилно ли е?… Грешно ли е?… Според мен, когато си млад и учещ, тогава е времето да взимаш позиция и да се бориш срещу неправдите, тогава е времето да действаш в името на бъдещето си, тогава е времето да се събудиш и да се противопоставиш срещу изграденото статукво на безхаберие. Когато някой, високопоставен служител във съдебна, законодателна или изпълнителна власт ти преподава морал и право на лекции и същия отива и взима абсолютно неадекватни решения в службата си, които дори и студентите му могат да видят, че са грешни, тогава е времето да се замислиш това ли е човека, от който искаш да се учиш. Някои се замислиха и се противопоставиха.

Има неща, които са просто недопустими в едно нормално общество. В България обаче прага на допустимост е вдигнат толкова високо, че само при анархия ще е по-зле. Това, което се случи беше, че ранобудните студенти просто рязко снижиха своя праг на допустимост. Много ще мрънкат, че не могат да посещават нормални лекции, и такива винаги ще има. Но българина трябва да си припомни какво е саможертва. Всички сме учили в училище за българските герои като Ботев и Левски, при които желанието за промяна е по-силно от инстинкта за самосъхранение. Защо тези ценности си ги припомняме само около националните празници? Защо предпочитаме да сме безразлични? Защо трябва да търпим дори когато не сме безразлични? Когато онези в парламента взимат решения, които ще повлиаят и на децата ти, трябва да си дадеш сметка, че е по-добре да пропуснеш една година в университета отколкото да обречеш идните поколения на мизерия.

Много хора смятат, че липсата на алтернатива при евентуална оставка на правителството обезмисля всякакви протести. Но това е пак тази гледна точка на безхаберие, за която говорих по-нагоре. Нима трябва да търпим тези дето крадат, защото и другите които ще дойдат след тях ще крадат. Ако позволяваме това да се случва тези които ще изберем след това ще крадат все повече и повече докато нищо не остане за крадене. Пак ще направя аналогия с борците за свобода на България. Не ме разбирайте погрешно. Преувеличавам умишлено. Похват от литературата наречен хипербола. Много хора не го схващат и ме обвиняват, че правя неадекватни аналогии. Нима борците за свобода са имали ясен план какво ще се случи след постигането на блянуваната свобода? Ясно е било, че трудно се изгражда държава след като почти нищо не е останало. Но при всички случаи е градивно. Оставяйки се на течението, защото не виждаш решение, се обричаш на упадък и нищета (освен, ако не избягаш или не станеш част от това, което ненавиждаш). Това трябва да направим и ние – да изградим наново държавата си.

Както вече стана ясно управляващите нямат никакво намерение да си ходят. Следователно трябва да ги изгоним. Това може да стане и мирно и със сила… предстои да разберем как точно.

След втория опит вчера за окупация на сградата на народното събрание отново се заговори за полицейско насилие. Според мен такова няма. Просто защото, когато се достигне до блокада полицията е длъжна да осигури защита на блокираните. Дали полицията действа абсолютно професионално е друг въпрос. Но коя ли държавна институция в България действа абсолютно професионално? Когато протестиращите легнат пред колите на депутатите, полицаите са длъжни да ги преместят. И когато легналия се противопостави, са длъжни да използват сила. Разбира се, че когато протестиращия е хилав студент по дънки и суичър, а полицаите са 90+ килограмови мъжаги с каски жилетки и т.н., ще има някой пострадал с разцепена вежда или ожулена кожа. Вие се сещайте кой ще е пострадалия. Не виждам нищо нередно във това. Разбира се има полицаи и полицаи. Едните са по-сдържани, другите по-несдържани. Аз видях много малко нередности от всичките клипове по темата, които гледах (а те са много). Един полицай бутна леко с мотоциклета си протестиращ, който беше с гръб, без да му даде никакъв звуков сигнал да се отмести. И един друг полицай викаше като освирепял и дърпаше жестоко младеж, който изобщо не се съпротивляваше. Това са два от по-значимите случаи, които аз забелязах. А при положение, че на полицай се падат поне по 2 камери се съмнявал нещо по-агресивно да ми е убягнало. Не смятам, че това трябва да поражда дискусия относно полицейско насилие. Това което видях е, че полицията е доста неорганизирана и хаотична в действията си. Много пъти не става ясно какви са намеренията им и дори и те може би не знаят наистина какво точно трябва да правят.

За изказванията на Станишев и Местан относно сблъсъците мисля, че на всички е ясно. Обвиняват Бойко и смятат, че ГЕРБ е платил на скинари за да правят безредици. Аз голи глави от клиповете не видях, а това с обвиняването на ГЕРБ е много стар и изтъркан лаф.

Не знам как да завърша. Иска ми се да съм оптимистичен, но…

Просто се загледайте в снимката горе, дело на Стефан Стефанов. Мъката изписана на лицето на момичето (Деси Николова) е достатъчна да убие оптимизма ми.